Животът на един самотен татко

Иван започваше деня си преди самия изгрев, воден от непрестанните задължения, които го очакваха. Рутината му включваше проверки на стопанството, доене на кравата и освободване на кокошките. След всичко това, той се приготвяше да приготви закуска, преди децата да се съbudят. Изгарящ от отговорности, той продължаваше напред, движен от мотивацията да осигури всичко необходимо за трите си малки деца. Животът на самотен баща стана монотонен и много пъти му се искаше нещата да се променят.

„Деца, при масата! Хапнете и се подгответе, а аз трябва да отида при Сергей – имам работа, която трябва да свърша,“ обяви Иван и тръгна към другата част на селото за допълнителни доходи. Животът в селото не предлагаше много възможности за работа, а малките приходи винаги бяха полезни.

Най-малката дъщеря изрази спомените си, като каза: „Тате, мама ми се присъни тази нощ. Беше толкова реално, все едно беше тук.“ Иван не можеше да отговори на чувствата си, защото вече беше вратата, където Сергей го чакал. Сергей предложи да закара децата до училище, така че Иван да успее да остави най-малката при майка си.

Съпругата на Сергей му подаде пластмасова торба с пироги: „Мисля, че децата ще обикнат тези. Моите не могат да им устоят.“ Докато Иван бързаше, Сергей тихо въздъхна: „Голям мъж е. Не зная как се справя с три деца.” „А майка му живее далеч,” добави жена му, спомняйки си трудностите на Иван.

Когато се сбогуваха, най-малката дъщеря му се обърна с молба: „Тате, ще ми купиш ли зайче? Не плюшено, а истинско, за да го храня.” Иван се усмихна, като обясни: „Истинските зайчета живеят в гората. Там никой не ги продава.” „А какво ще кажеш за заек?” настояваше тя. „Ще помисля,” отговори той, като не изпускаше от поглед очите ѝ, които бяха също така бистри, както на покойната ѝ майка.

Докато децата бяха на училище, Иван се втурна в поредните ангажименти. Денят му се оказа успешен, а приходите бяха добри. Той се отправи към пазара да купи продукти. На изхода попадна на мъж, предлагащ обувки: „Вземи ботуши. Топли и качествени, само сега са 700, но за теб ще ги дам за 500.” Иван преброи парите си, готов да направи покупката, когато зад него дочу глас: „Продавам зайчета! Малки, пухкави зайчета!”

„Имате ли бяло?” попита Иван. „Да, имам най-мъничкото, мога да ти го дам на по-ниска цена.” Със смесени чувства, Иван отговори: „Извинявай, приятелю, но ботушите не са приоритет за мен. Дъщеря ми много иска зайче.”

На края на деня му късметът сякаш се усмихна, защото при завръщането си у дома, Иван откри, че неговата майка е решила да се премести при него. Тя не можеше да наблюдава как синът ѝ сам се бори с предизвикателствата на живота с три деца. Тя разбираше колко е огромна отговорността.

С тази нова помощ, животът на Иван щеше да стане по-лек, поне в физически аспект. Но в сърцето му оставяше печат споменът за съпругата му и невъзможността да заспи без нея.