Историкът Милен Вълчев наскоро разкрива документи от началото на 80-те години, които показват шокиращи факти относно разходите за храна на Тодор Живков и неговото семейство. Според протокола, тези разходи са били покривани от държавния бюджет, което поставя под съмнение принципите на социалната справедливост по това време.
Документът съдържа ясно определени лимити за хранителните разходи на различни партийни функционери. Например, от 1 май 1981 г. разходите за генералния секретар на ЦК на БКП, Тодор Живков, и неговото семейство, са били включени в бюджета на Управлението на Бойна охрана, което подчертава колко специално е било положението на управляващите.
Според протокола, разходите за храна са били разпределени по следния начин:
Изпълнител на документа е Илия Кашев, който коментира, че подобни разходи са недопустими в контекста на демократичните ценности. Според него, привилегиите на висшите партийни функционери, които включват не само щедри хранителни разходи, но и ползването на безплатни автомобили и почивни станции, създават значителна пропаст между управляващите и обикновените граждани.
Вълчев подчертава, че минималната работна заплата по това време е била 100 лева, което означава, че член на Политбюро получава 12 пъти повече само за храна. През 1984 г. ситуацията леко се подобрява, като минималната работна заплата нараства до 110 лева, но все пак разликата остава значителна.
Историкът изразява загриженост, че и в съвременността можем да наблюдаваме подобни тенденции, при които партийни лидери, които твърдят, че работят за благото на народа, всъщност търсят начини да получават значителни облаги от държавния бюджет. Той подчертава, че е важно обществото да бъде информирано за отклонените държавни ресурси, предназначени за партийни нужди, и призовава за прозрачност и отчетност в управлението.