Въпреки строгите правила и дисциплината, наложена от учителите по време на социалистическата ера в Народна република България, много ученици носеха в сърцата си гордост от своята униформа. Тя беше уникална за всяко училище, било то гимназия или техникум, и бе символ на принадлежност към определена социална група. Чувството за общност и идентичност, което тя носеше, не можеше да бъде пренебрегнато.
Както всяко училище, и ние преживявахме своя дял от наказания и проверки. Но в спомените ни остават и бунтарските моменти, които помним с усмивка. Беше време, в което въпреки ограниченията, успявахме да намерим начини да се забавляваме и да изразяваме себе си. Спортове, танци, музика и различни кръжоци бяха достъпни и ни предоставяха възможности да изразим своята креативност и да развиваме интересите си.
Както се казва, „О, времена, о, нрави“. Всеки период от историята носи своите уникални предизвикателства и възможности. Важното е да подходиш с осъзнатост и любопитство, да имаш мечти и цели, и най-вече, да не се страхуваш да опитваш нови неща и да продължаваш напред, независимо от трудностите.
Тези спомени ни напомнят, че животът е вълнуващо пътешествие, в което можем да намерим красота и смисъл, стига да сме готови да се потрудим и да се борим за мечтите си.
Росица Генова