Последно сбогуване с любимия приятел

Ърнест Монтегю споделя своите дълбоки чувства след загубата на верния си питомец, черно-белият питбул Боло. Той е категоричен, че смъртта на кучето не означава, че то напуска живота ни. В открито писмо той описва как кучетата не умират в буквалния смисъл. Те просто остаряват и се уморяват, а техният свят е изпълнен с миризми, които придават смисъл на живота им.

Според Монтегю, животът на кучето е съставен от моменти на щастие, прекарани заедно с нас. Разходките и игрите са онези моменти, които изпълват сърцето на кучето с радост. То не умира, а заспива дълбоко в нашите сърца, където винаги ще бъде със сигурност. „Когато си мислите, че то е загубено, всъщност то просто намира почивка в любовта на сърцето ви,” отбелязва той. Думите му разкриват, че любовта между човек и куче е нематериална и вечна.

Монтегю изразява, че сълзите, които изпитваме, са в резултат на радостта и болката от спомените за нашите четириноги приятели. Когато мислим за тях, ние не само си спомняме, но също така усещаме, че те все още присъстват в живота ни. „Благодаря ти, че ми даде най-доброто място за сън – твоето сърце,” казва той, предавайки послание на утеха и признателност.

Накрая, ъгълът на нашето сърце, в който сме съхранили спомените за нашите кучета, никога не умира. „Кучетата не са мъртви. Те просто спят дълбоко и понякога се събуждат, когато най-малко очакваме,” казва Монтегю. Неговото послание е ясно – истинската загуба би била, ако не сме имали шанса да обичаме и да бъдем обичани. За съжаление, много хора не познават тази дълбока връзка и остават празни в сърцата си.

Така че, в контекста на тази дълбока и мъдра мизерия, остава само да се възхитим на талантливостта и задълбочеността на Ърнест. Неговите думи ни напомнят за неповторимата връзка между нас и нашите кучета и за това, как любовта не познава граници, дори и в трудните моменти на загуба.