Трагичната история на Пейо Яворов и Лора Каравелова

На днешния ден през 1913 г. се случва едно от най-жестоките събития в българската литературна история — самоубийството на Лора Каравелова, което оставя дълбок отпечатък върху поета Пейо Яворов. Инцидентът се случва в дома им на ул. „Раковски“ №136, след бурен семеен конфликт. В шокирано състояние, Яворов оставя бележка с надпис „Моята Лора се застреля сама“ и се опитва да се самоубие, но опитът му е неуспешен — вместо това той се ранява и ослепява. Това трагично събитие води до съдебен процес срещу него за убийство, а на 29 октомври 1914 г. поетът се самоубива, разочарован от обвиненията.

Запознанството между Лора Каравелова и Пейо Яворов започва на 21 август 1906 г. по време на излет в Драгалевския манастир. Въпреки че в този момент Яворов е влюбен в 16-годишната Мина — сестрата на неговия приятел Петко Тодоров, той веднага е привлечен от Лора, която притежава пламенен дух и открит характер. Красотата и индивидуалността на Лора завладяват сърцето на поета, което го накара да забрави предишната си любов.

На 19 септември 1912 г. двамата свързват съдбите си с брак, но този съюз се оказва фатален за тях. Лора, описвана като интелигентна и чувствителна, е обсебваща в любовта си към Яворов и проявява болезнена ревност при най-малкия повод. Тази ситуация постепенно води до криза в отношенията им, едва година след сватбата. В конфликтите между тях значителна роля играе Дора Конова, съпругата на писателя Михаил Кремен, която флиртува с Яворов и допълнително усилва ревността на Лора.

На 30 ноември 1913 г. след поредния скандал, Лора решава да сложи край на живота си, извършвайки самоубийство в дома им. Яворов, разстроен от случилото се, също прави опит да се самоубие, но е спасен. След събитието започва полицейско и съдебно разследване, което разглежда две версии — самоубийството на Лора и евентуалното убийство от страна на Яворов. Въпреки наличието на доказателства за самоубийство, в обществото се налага втората версия, под влиянието на пресата и роднини на Лора. Това обвинение тегне над Яворов и в крайна сметка го довежда до крайното решение да сложи край на живота си.

Несъмнено, любовта между Яворов и Лора остава най-силното им преживяване през живота. Това е доказано от многото стихотворения, които Яворов посвещава на Лора, изразявайки дълбочината на чувствата си. В памет на тези трагични събития, можем да припомним едно от прекрасните му произведения:

На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!