На планетата Земя съществува множество отрови, но сред всички тях, най-жестоката се оказва човешката. Тази форма на токсичност се предава от един индивид на друг, създавайки неблагоприятна среда за всички в близост. Човешката отрова провокира сериозни щети, като засяга не само душевното, но и физическото състояние на жертвите.
Тежестта на тази отрова не може да бъде неутрализирана с обикновени средства; отсутствие на пряка антидот подчертава опасността й. Тя навлиза дълбоко в нашето същество и оставя благоприятни убождания на всяко живо същество, заобикалящо я. Не подлежи на традиционно лечение и може открито да засегне здравето ни.
Изключителната агресивност на човешката отрова е бариера, която тласка много хора към саморазрушителност. Условията за нейното разрастване са изключително благоприятни, като най-основен фактор за това е наличието на токсични индивиди в околната среда. Именно затова, простото решение за подсигуряване на личната безопасност е да избягваме вземането на контакт с такива хора.
В отговор на тази плъзгаща се токсичност, проявата на любов и позитивизъм може да се окаже единственото средство за самоизцеление. Чрез любовта можем да запълним празнотите, причинени от негативизмите около нас и да изградим едно по-добро общество, свободно от отрови.
Човешката отрова е проблем, който изисква внимание и съзнателно действие. Само чрез изграждане на положителни взаимоотношения и подкрепа един на друг можем да намалим влиянието й върху живота си и да живеем по-здрава и удовлетворяваща реалност.