Странна случка с кибрит и съседите

Наскоро, преди няколко месеца, преживях нещо необичайно, което остави следа в паметта ми. В един обикновен ден вкъщи забелязах, че кибритът ми е свършил. Реших да помоля съседите за помощ и тръгнах да търся решение.

Когато излязох на стълбището, почуках на вратата на съседите. Отвори ми Мария, съседката, която винаги е била привлекателна, но в този момент особено зашеметяваща, облечена в домашен халат. Въпреки че бях привлечен от нейния вид, бързо забелязах, че държи бебе в ръцете си. Обясних ѝ, че търся кибрит. Тя ми каза да вляза в кухнята и да си го взема сам, тъй като сега не беше удобно за нея. Уточни ми местоположението на кибрита, който беше сложен на шкафа зад буркана със захар, и помоли да затворя вратата зад себе си, тъй като ще кърми детето.

Влязох в кухнята и се уверих, че всичко е подредено. Взех кибрит и, без да се замислям, излязох. Забравих обаче да затворя вратата. Бързо запалих газовия котлон, за да сготвя нещо, и след това оставих кибритът на същото място, откъдето го взех.

Измина седмица, след която съседите ми отправиха покана да прекараме уикенда заедно. Събрахме се и решихме да се насладим на бира. Когато отидохме на балкона, установихме, че нямаме запалка. Мъжът на Мария започна да търси кибрит из кухнята, а аз предложих: "Кибритът е там, на шкафа зад буркана със захар." Внезапно той ме изгледа с гневен поглед, а лицето ми изведнъж почервеня. В този момент осъзнах, че мога да имам сериозни последствия от неволното разкритие.

Бързо му обясних ситуацията, за да избегна конфликта. Мисля, че успях да се измъкна, но след този инцидент съседът повече не ме покани на бира. Чувството на неловкост остава, а опитът ми да помогна с кибрит се превърна в забавна, но и странна история, която ще помня дълго време.