Времена, когато родителите ни ходеха на работа в градчето, бяха истински различни от днешните. Заводските столови за тях не бяха просто храна, а удобство, без да се замислят за разходите, свързани с обяда. Дневните разходи, като сметките за ток и вода, също не им тежаха на съвестта, а вечерите се запълваха с връщането у дома с пълни чанти от разнообразни магазини.
Тези хора живееха с усещането за сигурност и мога да кажа, че бяха уверени, че могат да осигурят на семействата си всичко необходимо. Самочувствието и достойнството бяха важни компоненти в техния ежедневен живот, които ги правеха способни да се справят с предизвикателствата на живота.
Особено полезна беше осигурената храна за всички работещи в заводите, леярните, шофьорите и дори работниците от близката ферма. Те можеха да се наслаждават на хранителни ястия на символични цени, което правеше работния ден по-поносим и предоставяше необходимата енергия за ежедневните усилия.
Такъв начин на живот изглеждаше толкова прост и едновременно с това пълен с възможности. Хората бяха уверени в утрешния ден и не се страхуваха от непредвидени ситуации, защото знаеха, че имат подкрепа от работната си среда.
Така следите от тези времена продължават да живеят в спомените на хората, които са израснали в условия на стабилност и обществена подкрепа. Именно те придаваха на живота им смисъл и надежда за бъдещето.