Историята за Руми и урокът за истинското учителство

Навремето, великата суфистка фигура и поет Мевляна Джалал ад-Дин Руми бил посетен от жена, придружена от нейното малко момче. Тя споделила притеснението си:

- Синът ми прекалява със захарта. Моля Ви, кажете му да спре, защото той много Ви уважава и ще се вслуша в думите Ви.

Руми, след като се вгледал в детето, отговорил:

- Върнете се след три седмици.

Жената била учудена от отговора му. Защо той не може да даде простичък съвет веднага? Все пак, уважила желанието му и тръгнала си с детето.

След изминалите три седмици, те отново се явили пред Руми. Той ги посрещнал с думите:

- Върнете се след още три седмици.

Майката била още по-объркана, но решила да последва указанието на мъдреца и отново се върнала след определения срок.

Тогава Руми, поглеждайки момчето, казал:

- Скъпо дете, слушай мен - не яж толкова много захар, това е вредно за здравето.

Момчето отговорило с покорство:

- Учителю, щом казвате така, няма да го правя повече.

Жената помолила сина си да я изчака на улицата и с интерес попитала Руми:

- Учителю, защо не ми казахте това простичко преди три седмици?

Руми отговорил с усмивка:

- Истината е, че аз самият много обичам сладкото. Преди да успея да дам съвет на твоето дете, трябваше първо да преодолея моята собствена слабост. Първоначално мислех, че три седмици ще ми стигнат, но осъзнах, че ми трябваше повече време.

Тази история ни учи, че истинският учител не бива да предава знания относно неща, през които сам не е минал. Неговата мъдрост произлиза от личния му опит, а не от теоретични знания. Думите на учителя идват от неговия собствен живот и опит, което ги прави незаменими и значими.