Народните представители от ГЕРБ, БСП и ИТН стартират проект, целящ разработването на Пътна карта за реформи в пенсионната система с времеви хоризонт от шест месеца. В този процес ще се включат важни институции, сред които Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националният осигурителен институт (НОИ), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за финансов надзор (КФН).
Според анализа на Министерството на труда и социалната политика, част от пенсионната формула ще бъде променена, за да отразява по-добре осигурителния принос на всеки гражданин. Това включва отмяната на ковид-добавката, която беше автоматично включена в размерите на новите пенсии след 1 юли 2022 година.
Обсъждат се няколко ключови промени, сред които повишаване на осигурителната вноска, която може да нарасне с до 5 процентни пункта до 19,8% до 2045 година. Друг важен аспект е повишаването на пенсионната възраст до 65 години за всички, независимо от пола, до 2037 година. Осигурителният стаж също ще бъде актуализиран, с 37 години за жените и 40 години за мъжете до 2027 година.
Предлага се осъвременяване на пенсиите само на базата на инфлацията, както и промяна в швейцарското правило, което ще ограничи индексацията. В допълнение, се обсъжда премахването на тавана на пенсиите, който в момента ограничава дори осигурителите с висок принос.
По данни на НОИ, демографските показатели оказват натиск върху пенсионната система. Според прогнози, делът на хората над 65 години ще нарасне от 21,6% през 2023 година до 30,8% през 2070 година. Очаква се на 100 работещи да се падат 80 пенсионери през 2060 година, а броят на пенсионерите ще намалее от 1,97 милиона през 2023 година до 1,67 милиона до 2070 година. Това ще доведе до спад в заместването на дохода от пенсиите, което ще падне от 55% на 43-44%.
В Икономическия и социален съвет се разглеждат важни теми като определянето на минималната пенсия в зависимост от медианния доход или линията на бедност. Предвижда се увеличаване на тежестта на 1 година осигурителен стаж от 1,45% през 2028 година до 1,65% през 2040 година. Също така, се обмисля осъвременяване на тавана на пенсиите, което да се случва ежегодно и поне с процента на актуализация на останалите пенсии.
Проучване, проведено сред 1000 пълнолетни българи от Националния център за парламентарни изследвания, показва, че 40% от анкетираните предпочитат изчисляването на пенсията да става само на основата на осигурителния принос. 27% от хората искат да се изключи политиката от пенсионната система, а 26% подкрепят идеята за фонд за дългосрочна грижа за пенсионери с ниски доходи. В същото време, само 11% отговарят положително на предложението за увеличение на пенсионната вноска.
Очаква се в срок от 6 месеца да бъде изготвена официална пътна карта за реформи, последвана от публично обсъждане в Комисията по труд и социална политика и Комисията по бюджет и финанси. Прогнозира се поетапно изменение на пенсионната формула и структурата на системата, което ще засегне всички аспекти на пенсионното осигуряване.