Произходът на българската мафия: Войната за влияние и територии

Кои са основните фигури, стоящи зад възхода на организираната престъпност в България, известна през 90-те години като "държава в държавата"? След падането на комунистическия режим, страната се сблъсква с нова реалност, в която силови групировки припознават възможността да изиграват ключова роля в икономиката и обществените отношения. Процесът на разпределение на територии между тези групировки е придружен от жестоки конфликти, оставилио дълбоки следи в социума.

Заслужаващият споменаване Ботьо Ботев, известен криминалист, поема задачата да разследва сложните случаи на престъпления, съпътстващи бурното начало на организираната престъпност в страната. В рамките на новата поредица на „България Днес” наречена „Мафията и ченгето”, Ботев споделя интересни детайли относно пътя на Иво Карамански, един от най-известните гангстери по онова време.

След освобождаването си от ареста, Иво Карамански бързо започва да разширява влиянието си в тъмен бизнес. Неговите най-дръзки действия, сред които е и терорът над казина, му осигуряват богатства, но и множество врагове, които търсят отмъщение.

„Мечтата на Карамански и Илия Павлов за доминиране в криминалния свят беше трудна за осъществяване. Между двамата съществуваше изключително враждебно отношение,” споделя Ботьо Ботев. Карамански, известен с прякора „Кръстника”, започва бързо да печели пари, атакувайки казината в София. Теглейки крипто чуждестранни инвестиции, той установява слух, че е обграден от охранители, които следят тайно отблизо играчите. При всяко завъртане на рулетката, той залага в последния момент на печелившото число – крайната сума за вечер е от порядъка на 20 000-30 000 долара.

„Къде беше държавата, когато всичко това се случваше?”, продължава Ботев. Такива ситуации бяха само предвестници на разширяването на организираната престъпност – от кражба на коли до рекетиране и проституция.” Името на Илия Павлов, бизнесмен с местно значение, започва да изплува на сцената в момент, когато Карамански вече установява твърда позиция в подземния сектор.

През средата на 90-те години бизнесмени с близки връзки започват да заемат важни позиции в икономиката. „Илия привлече множество хора с малък бизнес, които по-късно станаха известни,” коментира Ботев. Конфликтът между тях прераства в сблъсък, тъй като привържениците на Карамански се събират в негова база, дискутирайки грабежи и планирайте. Тази тактика е следвана от предложение за опростяване на управлението на криминалната йерархия след всеки изминал ден.

Кървавите конфликти в подземния свят достигат кулминацията си през 1993-1994 година, при което полицейските репортажи наподобяват на военни доклади: на 16 ноември 1993 г. голяма група атакува спортен комплекс, докато по Нова година Карамански и неговите бодигардове нападат „Бедни-богати”. Страната става свидетел на престрелки, включително пред казино „Севастопол”, където текущата обстановка е сериозно напрегната. Въпреки ареста на Карамански, нови играчи започват да навлизат в света на организираната престъпност.

След осемнадесет месеца зад решетките, Карамански се опитва да се впише в обществените нагласи, заявявайки, че неговата цел е семейството. Въпреки че той получава свобода, нови лица с амбиции, като Васил Илиев, започват да стават важни фигури в конкуренцията за контрол върху подземния свят.