Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Пламен Димитров, предложи да се въведе минимална работна заплата от поне 933 лева за висшистите, които работят по специалността си. Според него, това е необходимо, за да се гарантира, че висшистите получават поне с 50% над минималната заплата. През 2020 година минималната работна заплата в страната трябва да достигне между 690 и 700 лева, което прави предложението на Димитров особено актуално.
Около 30% от работещите в България са заети в нископлатени дейности и получават възнаграждение под 75% от средната работна заплата. Това са секторите като рибно стопанство, производство на облекло и обувки, дървен материал, търговия на дребно и ресторантьорство. В тези отрасли заплатите остават значително по-ниски в сравнение с други сектори в икономиката.
Средната работна заплата в България през 2015 година се е повишила с близо 9% и е достигнала 894 лева. Въпреки това, продължава да съществува значителна разлика между заплащането в обществения и частния сектор. Тенденцията показва, че заплатите в обществения сектор остават по-високи.
Пламен Димитров отчита, че разликата между най-ниско и най-високо платените работещи българи е 5.7 пъти. Например, в информационните технологии заплатите достигат 2710 лева, докато в обработката на кожи те са едва 474 лева.
Пазарът на труда в България продължава да се сблъсква с предизвикателства, въпреки че се възстановява. От 2008 до 2014 година около 497 000 българи в трудоспособна възраст са напуснали страната, което води до оголване на пазара на труда. Това е сериозен проблем, който трябва да бъде адресиран, за да се постигне устойчиво развитие на икономиката.
Димитров също така подчертава, че по-малко от 30% от българите имат спестявания и влогове в банки. От тези 30%, само 10% имат влогове над 50 000 лева. Това показва, че финансовата стабилност на населението остава една от основните грижи в страната.