История за вярността и отвъдното

В един момент от живота на един човек, настъпил часът му да напусне земния свят. След като последното му дихание отекнало, верният му спътник – кучето, легнало до него, също последвало стопанина си в неизвестността. Скоро след това, двамата се оказали пред огромна врата, на която бил поставен надпис: "Влизането с кучета строго забранено!!!"

Човекът и кучето, следвайки инстинктите си, решили да не се спират и продължили напред. След малко време стигнали до втора врата, която нямала никакви надписи. Пред нея стоял старец с бяла брада, който излъчвал спокойствие и мъдрост.

Човекът, в желанието си да разбере повече, се обърнал към стареца:

- Извинявайте, уважаеми... – започнал той, но старецът веднага го прекъснал:

- Наричай ме Петър – с усмивка отвърнал той.

Човекът, следвайки разговора, попитал:

- Какво има зад тази врата?

- Раят, синко – отговорил Свети Петър, излъчвайки топлина и доброта.

С любопитство, човекът продължил:

- А, позволено ли е да влизат кучета?

На този въпрос старецът се усмихнал и отвърнал:

- Разбира се! В рая отиват само тези, които не предават своите приятели!

Тази кратка, но дълбока история илюстрира силата на верността и любовта между хората и техните четириноги другари. Тя напомня, че истинските приятели никога не биват оставяни на произвола на съдбата и че онези, които проявяват преданост в живота, ще бъдат възнаградени и в отвъдното.