Николай Гяуров: Легенда на оперната сцена

Николай Гяуров, един от най-влиятелните оперни певци на XX век, е роден на 13 септември 1929 година в село Лъджене, което днес е част от Велинград. От ранна възраст той проявява интерес към музиката и по време на военната си служба започва да пее и ръководи самодеен хор. Неговият талант не остава незабелязан и привлича вниманието на известния композитор Петко Стайнов.

След завършване на средното си образование, Гяуров се записва в Софийската консерватория, където учи оперно пеене под ръководството на Христо Бръмбаров. През 1950 година той продължава обучението си в Ленинград, а по-късно и в Москва, където усъвършенства своите вокални умения.

Кариерата на Гяуров стартира през 1955 година, когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Дебютира на сцената на Софийската народна опера на 18 март 1956 година, изпълнявайки ролята на Дон Базилио в операта "Севилският бръснар" на Джоакино Росини. През същата година той заминава за Москва, където работи в Болшой театър в продължение на няколко сезона.

На 20 февруари 1960 година, Гяуров участва в постановка на "Борис Годунов" в прочутия театър "Ла Скала" в Милано, където заедно с него на сцената са и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов и Димитър Узунов. Тази постановка е значима за кариерата му, тъй като му осигурява множество ангажименти в "Ла Скала", където той става постоянен водещ бас.

Николай Гяуров е известен с изпълненията си и в други престижни оперни театри, включително виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт гардън и нюйоркската Метрополитън опера. Неговият талант го утвърдил като един от най-изтъкнатите вокалисти на своето време.

Личният живот на Гяуров също е интересен. От първата си съпруга Златина Мишакова той има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. През 90-те години, той живее и работи с италианската певица Мирела Френи в Модена, Италия, където двамата участват в множество концертни програми по света.

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 година в Модена, оставяйки след себе си незабравим принос в света на операта. Той споделя: "Пеенето не може да се отдели от играта на артиста, от спектакъла, от хода на сценичното действие. Певецът трябва да е артист, който се изразява чрез пеенето". Тези думи и до днес вдъхновяват нови поколения певци и артисти.