Светът след края: Какво идва отново начало

Когато навремето чух: "Краят е просто ново начало", не можех да си представя как тези думи ще придобият дълбок смисъл в живота ми. Всичко около мен изглежда прекрасно, но адът, който тече вътре в мен, е трудно да се опише. Представете си, че слушалките ви са се заплели в джоба и опитвате да ги разплетете, докато пътувате с метрото. Напомня ми на опитите да преодолеете емоционалния хаос, преживявайки старите спомени. Почти сте готови да слушате музика, та ето и вашата спирка. И сякаш всичко изчезва в хода на времето.

Тази ситуация отражава един неоспорим факт: част от мен нееднократно е осъзнавала, че краят е наблизо. Той тихо се проявяваше при всяка груба дума, при всяко пренебрегнато "лека нощ", с всяка крачка в противоположна посока. Осъзнавах, че близостта между нас се изплъзва и все повече се заменя с дистанция.

Когато нашите пътища се разделиха, оставих след себе си куп спомени. Снимките, попаднали в моя компютър, бяха съхранени в безкраен обръч от цифрови папки, кръстосани с имена, приканващи да не се ровя в миналото. Цяла вселена от емоции живееше там, но обгърната от сянката на забравата.

След отделянето, изтрих контакта му, отключвайки много неща в съзнанието си. Дори след стотици пропуснати обаждания и тишина, осъзнах, че той е в миналото. С времето оставих дистанцията настрани, фокусирайки се върху новата ми реалност, независимо от сълзите, които напомняха за загубата.

Всичко оставено зад гърба ми внезапно стана ясно. Неприятностите, болката и загубата се преобразиха в нов вятър. Светът, който ме заобикаляше, ставаше като бял лист, готов за нова история. Сега мога да взема четката и да рисувам, да добавям цветове, да прилагам нови акценти, дори случайни черни петна, но всичко това ще бъде част от мен днес.

Когато той си отиде, всъщност настъпи не просто край, а ново начало, изпълнено с надежда и възможности.