Наследникът, който не очакваше

При навършването на 90 години г-н Лари Хъчънс започна да се тревожи за своята смърт и всичките свои имоти, които оставаха без наследник. С богатството си и собствеността на най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Тексас, той осъзна, че на този етап от живота си е нужно да направи нещо, за да остави своето наследство на някого. На пръв поглед изглеждаше добре за възрастта си с лешниковите си очи и прошарената сивкава коса, но без семеен живот зад гърба си, без деца и съпруга, мислите му за наследника постоянно го терзаеха.

„Кой ще получи всичко, ако не съм тук?“ — често се запитваше той. Не беше типът човек, който би оставил богатството си на благотворителни организации. Водеше се от идеята да предаде състоянието си на онзи, който би го оценил истински, а не на когото му е просто кръвна връзка. След много размисли, реши да се обърне към адвоката си, г-н Уилям Картър, за професионален съвет.

„Какво мислиш, Уилям?“ — запита той. Говорейки по телефона, г-н Хъчънс призна, че ешото не може да намери решение. „Сигурен съм, че няма да искате да оставите всичко на фондация,“ отговори адвокатът. След като г-н Хъчънс сподели, че няма роднини, г-н Картър му предложи да му даде малко време, за да се замисли, а самият Лари почувства, че задачата няма да е проста.

На следващия ден той седна в кабинета си, опитвайки се да състави списък с възможни наследници. Въпреки усилията си, часове наред не успя да добави дори едно име. В момент на отчаяние му хрумна оригинална идея — как да провери своите служители и да види кой от тях би могъл да бъде достоен наследник.

На следващия ден той се облече като бездомник, сложи стара шапка и бастун и отиде в своя магазин, където работят служители, които доскоро познаваше. Влизайки, веднага бе посрещнат от враждебност. Касиерката Линси го прогони, а клиентите също не проявиха никаква състрадателност. \"Точно при вас трябва да бяга такъв човек!\" — изкрещя една клиентка, обръщайки се към него с презрение.

Опитвайки се да се защити, Лари бе изгонен от магазина. Разочарован и гневен, той реши, че клиентите не са подходящите хора, от които да търси наследник. Искаше да продължи, когато в един момент забеляза един от администраторите, Луис. Той, млад студент, прояви състрадание и дойде да му помогне.

„Моля, отстъпете от пътя на възрастния човек!“ — извика Луис и с това привлече вниманието на всички в магазина. Той обясни на Линси, че знае г-н Хъчънс и не може да го търпи по такъв начин. След това взе кошница и напълни с храна, след което плати на касата и предаде продуктите на Лари, който не можеше да повярва на щедростта му.

„Защо направи това за мен?“ — запита г-н Хъчънс с насълзени очи. Луис му разказа, че самият той е имал много трудности в миналото, но благодарение на Лари е успял да получи работа и да намери подслон. „Разбира се, че трябва да сме добри един към друг в живота,“ завърши Луис.

За Лари това беше моментът, в който осъзна, че е намерил своя наследник. Седем години след като г-н Хъчънс премина в друг свят, Луис получи обаждане от г-н Картър. В него адвокатът му съобщи, че той унаследява всичко и му връчи писмо, в което г-н Хъчънс обясни как е избрал именно него, основано на един необичаен ден в магазина. Луис не можа да повярва на невероятното събитие — от бездомник до наследник на бизнес с дългогодишна история.