Сравнение на цените на хранителни стоки в България и Западна Европа

Когато българин се озове в Лондон и види, че килограм банани струва 1,49 паунда, той веднага усеща разочарование. Според актуалния курс на лирата, това се равнява на 3,44 лева, докато в родната страна цената за същото количество банани е около 3,59 лева. Интересното е, че тези банани произхождат от едни и същи места - Африка или Латинска Америка. Но различията в цените не спират дотук. Средната заплата в Обединеното кралство е 3500 паунда на месец, докато у нас тя е едва 1022 паунда.

Този дисбаланс в цените може да бъде обяснен с различията в търговските политики. Когато Великобритания беше част от Европейския съюз, страната спазваше правилата за свободна търговия, които ограничават намаляването на мита при внос на стоки от трети страни. След Брекзит, обаче, Великобритания се възползва от премахването на тези ограничения и сега пазарът е доминиран от латиноамерикански банани. Тази ситуация предизвика недоволство от страна на Afruibana, асоциацията на производителите и износителите на банани в Африка, която се оплака от загубата на защитата, която им предоставяше ЕС.

В Италия, кореспондентката на “24 часа” Виолина Христова, установи при последното си посещение на пазарите, че италианските потребители също не се радват на особено ниски цени на банани. Средната цена там е около 2,40 евро на килограм, което е малко по-високо от българските цени. Въпреки това, средната заплата в Италия е 2200 евро, което я прави значително по-висока от 1206 евро в България.

Италианските цени обаче не спират дотук. В южната част на страната, където стандартът на живот е по-нисък, дори капучиното е по-евтино, отколкото в София. Например, в Сицилия, чаша капучино струва около 1 евро, докато в България цената му е около 4,50 лв. (приблизително 2 евро). Друго сравнение показва, че известна марка кафе от Триест, която в Италия струва между 6,20 и 6,97 евро за 250 грама, у нас е на цена около 25,99 лева, т.е. двойно по-скъпо.

Същото важи и за други пакетирани храни, които се внасят от Италия и след това просто получават етикет на български език. Например, италианският зехтин екстра върджин, който в родината му струва около 8 евро за литър, в България достига над 25 лева. Цените на пастата също варират драстично, с най-скъпите видове в Италия около 1,60 евро, докато у нас цените достигат и 10 лева.

Когато става въпрос за занаятчийски храни, ситуацията не е по-различна. Въпреки че те са скъпи и в Италия, в България цените им често са значително завишени. Често българските туристи забелязват, че дори минералната вода е по-достъпна в чужбина. Например, италианската "Сан Бенедето", която в България струва около 2 лева, в Италия се предлага за 40 цента. Дори местните минерални води у нас имат цена над 1 лев в супермаркетите, а в заведенията цените са почти двойни.

В ресторантите, особено в туристически дестинации като Италия, Франция и Испания, ситуацията е сходна. Въпреки че там има и луксозни заведения с високи цени, дори цените в модни ресторанти често са по-достъпни от тези в България. Например, порция виенски шницел в Гармишпартенкирхен струва 15 евро, докато в Банско е почти невъзможно да се нахраниш с по-малко от 30 лева.

Една от причините за по-високите цени на публичните услуги в Западна Европа в сравнение с храните е, че транспортът и услугите там са по-скъпи. Например, пътуване с шатъл от централната гара в Болоня до летището струва 12,80 евро за 7-минутно пътуване. Билет за бърз влак в Италия, например Freccia rossa, струва 60 евро за разстоянието от Рим до Флоренция, докато в България подобни цени не съществуват.

Според проучвания, цените на основни хранителни стоки в Италия, като масло и мляко, са поскъпнали през последните месеци. Маслото е увеличило цената си с 20%, което влияе на сладкарската индустрия, а също така и какаото, което е поскъпнало с над 15% заради инфлацията. Цените на електричеството и газа също играят роля в увеличаването на цените на хранителните стоки.

Прогнозите сочат, че италианските семейства ще харчат все повече за хранителни продукти, с увеличаване на разходите за транспорт. Очаква се през 2025 година, средно едно италианско семейство да похарчи с до 290 евро повече за хранителни стоки в сравнение с миналата година.