Срещата на Брайън с бездомника и неговия верен приятел

На 12 години Брайън Девлин не беше особено висок и не притежаваше атлетични способности. Баща му, Гари, който работеше като полицай, не можеше да разбере срамежливия и ученолюбив син, който не приличаше на него. Гари беше енергичен и винаги усмихнат, докато Брайън предпочиташе книгите пред игрите.

Брайън учеше в престижно частно училище, но страдаше от страх да пътува сам с автобус. Затова Гари го взимаше след работа, което често означаваше, че Брайън прекарваше часове в библиотеката или на стълбите на училището, докато чакаше баща си. Един следобед, когато Гари пристигна, той не намери сина си на обичайното място. Вместо това, Брайън беше пред училището, играейки с куче.

— Виж, татко! — извика Брайън, докато кучето, което се казваше Гоблин, танцуваше на задните си крака. Гари се изненада от радостта на сина си и попита чие е кучето. Брайън обясни, че то принадлежи на Карл, мъж, който очевидно беше бездомник. Гари почувства дискомфорт и настоя на сина си да стои далеч от него.

На следващия ден, когато Гари отново дойде да вземе Брайън, той забеляза, че синът му често носи храна от дома. Съпругата му се оплака, че половин печено пиле липсва, и Гари започна да подозира, че Брайън тайно храни бездомника и кучето му. Синът му, който трудно създаваше приятелства, беше намерил връзка с кучето, но Гари се тревожеше за безопасността на сина си.

След няколко дни, Гари реши да се намеси. Той видя Брайън да носи храна на Карл и яростно го извика. Момчето, уплашено, му обясни, че Карл е добър човек, а Гоблин е най-умното куче. Гари, обаче, не можеше да приеме, че синът му се сприятелява с бездомник, и започна да му обяснява опасностите.

Ситуацията достигна своя връх, когато Брайън се събуди една събота от тревожния лай на Гоблин. Кучето стоеше на верандата, изглеждайки много притеснено. Брайън реши да отиде при баща си за помощ, след като осъзна, че нещо не е наред с Карл.

Гари, изненадан да види сина си и кучето в полицейския участък, разбра, че Карл е бил арестуван. Брайън се опита да защити Карл, обяснявайки, че той е ветеран и има нужда от помощ. Гари, обаче, не можеше да види отвъд собствените си предразсъдъци и гняв.

След като Брайън му разказа повече за Карл, Гари реши да проведе разследване. Откри, че Карл има сестра, която го е търсила, и се свърза с нея. Тя дойде да вземе Карл и го заведе в клиника за психично здраве. Брайън беше тъжен, но знаеше, че е направил правилното нещо.

Няколко дни по-късно, Гари се върна у дома с ново кученце, което Брайън нарече Гоблин Втори. Това беше ново начало за семейството, което научи важен урок за добротата и състраданието.

Историята на Брайън и Карл ни напомня, че не трябва да съдим хората по външния им вид и че добротата може да промени живота на някого. Важно е да проявяваме съчувствие и да помагаме на тези, които имат нужда.