Мъдрецът и загубената обувка

В един слънчев летен ден, мъдрец, придружен от своите ученици, се качил на влак. Обут с леки обувки, той изведнъж загубил една от тях, която паднала на релсите. Учениците, видели случилото се, започнали да се паникьосват. Един от тях дори се опитал да скочи на платформата, за да я вземе.

В този момент влакът започнал да се движи и един от учениците, който се опитал да се приближи до релсите, бил спасен от мъдреца, който бързо го хванал за дрехата. Учителят, с усмивка, успокоил учениците: "Няма нищо страшно." След това, с леко движение, свалил и втората си обувка.

Влакът ускорявал, а учениците с учудване наблюдавали действията на своя учител. Един от тях, не устоял на любопитството, попитал: "Защо решихте да хвърлите и втората обувка?"

Мъдрецът отговорил спокойно: "Помислих, че беднякът, който намери първата ми обувка, със сигурност ще се нуждае и от втората." Тази реакция на учителя оставила учениците в размисъл.

Тази история ни напомня, че понякога, когато губим нещо ценно, е по-добре да го пуснем без съжаление. В крайна сметка, всичко, което даваме или губим, може да се върне обратно в различна форма, а доброто, което можем да донесем на другите, е безценно.