Станейки сам баща на две малки дъщери, Джак никога не би могъл да предвиди, че една сутрин ще намери палачинки на масата в кухнята си, приготвени от непознат. След като разкрива тайната на своята мистериозна помощничка, животът му е завинаги променен, а между тях се ражда особена връзка, основана на достойнство и благодарност.
Джак живееше с дъщерите си, Ема на 4 и Лили на 5 години, след като съпругата му реши да потърси своето място в света, оставяйки ги сами. За него, отговорността да се грижи за децата, да работи и да поддържа дома, се оказа изключително тежка задача. Той обичаше своите момичета, но нощите безсънни и дните, изпълнени с работа, го оставяха изтощен.
Всяка сутрин Джак ставаше рано, за да събуди момичетата. Не беше изненада, когато този ден започна по обичайния начин. „Ема, Лили, време е да ставаме!“ - извика той, отворил вратата на стаята им. Лили потърка очите си и едва промърмори „Добро утро, тате“, а Ема, все още полузаспала, отказа да стане.
След като ги облече, Джак се насочи към кухнята, за да приготви закуска. Обикновено това беше овесена каша с мляко, но днес, щом влезе, той замръзна. На масата стояха три чинии с палачинки, поднесени с конфитюр и плодове. Впечатлен, той попита дъщерите си дали знаят какво се случва.
Лили с повишен интерес попита: „Ти ли ги направи, тате?“. Джак поклати глава, смятайки, че може би сестра му, Сара, е минавала. Опитвайки се да установи истината, той се обади на нея, но не получи отговор. Притеснен и озадачен, той се чудеше каква беше историята зад тази неочаквана закуска.
След закуската, следвайки плана, Джак заведе дъщерите си на детска градина. Въпреки прекрасната закуска, той не можа да се съсредоточи на работа, защото мислите му се въртяха около мистерията на палачинките. Още по-невероятно му се стори, когато се прибра у дома вечерта и откри, че тревата в двора е окосена. Той знаеше, че е нещо странно и реши да разследва.
На следващата сутрин се събуди с решението да разбере кой точно му помага. Станал рано, Джак се скри в кухнята и след малко видя жена, която катери през прозореца. Тя беше облечена скромно и започна да мие съдовете, а след това се захвана с приготвянето на нова порция палачинки.
Когато Джак излезе от скривалището си, жената се уплаши и избяга, но той я увери, че няма намерение да я наранява. Започнаха да общуват, а той загуби представа от кой момент я е срещал преди. След малко стана ясно, че тя бе Клер, жена, на която той помогнал в труден момент преди няколко месеца.
Клер разказа за своите трудности и как Джак бил човекът, който ѝ е помогнал в най-темната част от живота ѝ. След проведен разговор, те решиха да поддържат контакт, вместо тя да влиза тайно в живота им. Джак предложи на Клер да яде закуска с тях, за да могат да се опознаят по-добре.
Срещата с Клер направи очите на дъщерите му да светят. Тя разказала истории за сина си и как се е справяла след развода. Личеше, че животът ѝ не е бил лесен, но Джак намери вдъхновение в нейната решителност. Предложи ѝ да общуват, което ѝ донесе надежда и светлина.
Те прекараха много часове на разговори и споделяне, установявайки дълбока връзка основана на доверие и взаимна подкрепа. Джак почувства, че това може да е ново начало за всички тях. Вместо да се страхува, той видя възможността за ново приятелство, което би могло да бъде благоприятно за дъщерите му.
Така животът на Джак и дъщерите му се превърна в нещо различно. Клер стана част от тяхната история, а заедно те откриха силата на взаимната помощ и подкрепа. „Нека се помагаме един на друг от тук нататък,“ завърши Джак, усмихвайки се, когато приключиха украсата от палачинките, всяка от които бе сглобена с любов.