Вазовски машиностроителни заводи и Rheinmetall: ново общо предприятие за модернизация на българската отбранителна индустрия

Данните за бъдещо сътрудничество между „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД (VMZ) и германския производител Rheinmetall предстои да доведат до учредяване на обща компания с действително разделение на капитала. Контролът от страна на Rheinmetall би бил 51%, а българското предприятие би имало дял от 49%. Динамиката около това партньорство е продължила дълго време и министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви в ефира на телевизия „Здравей, България“, че договорът вече е на хоризонта.

Според официалните изчисления държавата България би инвестирала около 500 милиона евро чрез европейския механизъм SAFE. Запрянов поясни, че това представлява заем подобен на онези, които се използваха по време на кризата с COVID-19, като условията включват дългосрочно финансиране и обвързаност с инвестиционни проекти в отбраната.

Един от основните аспекти на проекта е изграждането на цялостна фабрика за барут и снаряди. Това ще даде шанс на ВМЗ-Сопот да премине към модерни стандарти на производство и да се превърне в доставчик не само за България, но и за страните членки на НАТО и ЕС. В момента производството се води по по-староingsни стандарти (съветските 122 и 152 милиметра), а новата поточна линия за 155-мм снаряди ще позволи обновяване на въоръжението на българската артилерия.

Министърът подчерта, че този национален интерес отговаря на по-широки европейски приоритети за увеличаване на оборотите в отбранителната индустрия, за интегриране на отбранителния потенциал и за ускоряване на модернизацията на оръжейното производство. Това се припокрива и с изискванията на НАТО за развиване на нови способности и повишаване на военните капацитети на държавите членки.

Запрянов подчерта, че подобен ход не се прави просто защото НАТО или Европа го искат, а защото българската отбранителна индустрия е ключова част от националния военен потенциал. В тази връзка общото предприятие се очаква да бъде готово за експлоатация в срок до три години след сключване на споразумението. Следващата седмица се очаква да стане ясно какви средства по SAFE ще бъдат налични и кои проекти ще стартират, като изграждането на завода е сред приоритетите.

По отношение на финансовия механизъм SAFE министърът разясни, че предвидената структура включва 10-годишен гратисен период, по време на който главницата не се изплаща, както и общ срок за погасяване от 35 години. Очаква се новият завод да разкрие около 1000 нови работни места, което е значително увеличение за региона.

Според Запрянов, ако не бъде инвестирана модернизацията на предприятието и ако ситуацията в Украйна се разреши по начини, които намалят търсенето на съветски боеприпаси, пазарната ниша за местните производители може да се стесни. Именно по тази причина се набляга на дългосрочно обновяване и диверсифициране на производството.

Политическата визия за проекта включва нуждата от стабилна политическа подкрепа в Народното събрание. Според запознатите с процеса, за да бъде взето решение, коалиционният партньор и мандатоносителят трябва да осигурят необходимото мнозинство и финансиране. В този контекст ролята на лидера на мандатоносителя е от изключително значение, тъй като без парламентарна подкрепа подобни инициативи не могат да преминат към реализация.

Запазения основен принцип е, че въоръжените сили трябва да бъдат подготвени за сдържане и защита, което значи, че военният потенциал трябва да бъде устойчив и способен да покаже ясно, че престъпни агресии няма да останат ненаказани. По думите на Запрянов това е историческа линия от периода на Освобождението до днес и тя продължава да формира стратегическата рамка на българската отбрана.

Говорейки за сигурността след прекратяване на военните действия между Русия и Украйна, Запрянов отбеляза, че България участва активно в дипломатическите и военни обсъждания, както на политическо, така и на оперативно ниво. По отношение на морската сигурност страната е ясно ангажирана да участва в мерки за гарантиране на море, въздушното пространство и сушата. В контекста на планираните сигурностни мерки по море, България счита за неприемливо чуждестранно да поема тази отговорност самата и подчерта, че борбата с морските мини ще продължи дълго след края на конфликта, тъй като точно минните полета са потенциален риск, който ще трябва да бъде управляван продължително време.

На финалното равнище министърът заяви, че не са предвидени планове за изпращане на български граждани в Украйна след края на войната, като акцентира върху ролята на страната ни в съвместни отбранителни и сигурностни операции на НАТО и ЕС.