Емили Бронте е известна с единственото си произведение, романът „Брулени хълмове”, който е признат за класика в англоезичната литература. Този забележителен роман е адаптиран многократно за киното, доказвайки своята вечна стойност и влияние. Освен Емили, нейните сестри Ан и Шарлот също са писателки, които оставят своя отпечатък в английската литературна традиция.
Трагичната смърт на брат ѝ, който умира от туберкулоза през септември 1848 г., оказва дълбоко влияние върху Емили. Тя сама е засегната от същата опасна болест. Записките на Шарлот разкриват детайли за състоянието на Емили, като тя описва как с всеки изминал ден сестра ѝ става все по-слаба. Лекарят не успява да постави ясна диагноза и опитите за лечение с различни медикаменти не дават резултат. Шарлот споделя, че единственото, което може да направи, е да се моли за спасение и подкрепа.
На 19 декември 1848 г. състоянието на Емили рязко се влошава и тя умира в дома си в Хауърт. Днес този дом е превърнат в музей, посветен на живота и творчеството на Бронте. За съжаление, Емили не успява да види успеха, който романът ѝ „Брулени хълмове” постига в бъдеще.
Емили Бронте е известна не само с литературния си талант, но и с дълбоките си размисли, изразени в цитати, които резонират и до днес:
„Не е компания, ако хората не знаят нищо и не казват нищо.“
„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“
„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“ – из „Брулени хълмове“
„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“
„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“
„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“
„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“
„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.“
„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.“
„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.“
„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.“
„Ужасът ме направи жестока.“
„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.“
„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“
Емили Бронте остава в историята не само като автор на един от най-влиятелните романи, но и като личност, чиито мисли и чувства продължават да вдъхновяват и днес.