Неочаквана среща

– Здравейте! Знаете ли, че имате наистина приятна усмивка?

– И какво от това?

– Просто исках да ви го кажа. Нищо особено, просто ми направи впечатление.

– И какво, искате нещо от мен?

– О, не, не искам нищо! Просто исках да споделя, че усмивката ви е приятна.

– И какво следва? Искате ли да се срещнем?

– Господи, не! Не това имах предвид. Просто исках да кажа, че…

– Какво, аз да си тръгна ли?!

– Не, не вие! Просто вашата усмивка ми направи добро впечатление и реших да го споделя.

– А, така значи! А какво аз решавам, не е важно, нали?

– Слушайте, моля ви…

– Не искам да слушам нищо. Просто вървя по улицата и изведнъж някой идва и започва да ме дразни!

– Не дразня никого!

– Ах, не дразниш! Вече няма истински мъже, а само деца в шорти!

– Слушай!

– О, започва се!

– Нищо не започва! Всичко вече е приключило!

– Какво е приключило?

– Върви си по пътя! Глупачка!

– Аз ли съм глупачка? А вие не искате ли да се запознаем?

– Да те вземат дяволите!

– Мене!?

– Не, мен самия!

– Добре… Но защо започвате с обиди?

– Как иначе да говоря с теб? Идиотка!

– Чакайте, искате ли да се запознаем?

– Исках, но сега вече не искам!

– Защо не искате? Просто заради дреболии?

– Да, точно така!

– Значи все пак може да се запознаем?

– Ами, не знам…

– Давайте да опитаме! Какво трябва да кажа?

– Нещо приятно…

– Добре, ще опитам. Знаете ли, имате наистина приятна усмивка!

– И какво от това?