Овчата битка: Българското геройство срещу монголите през 1223 г.

През 1223 година, българските войски успешно организират засада срещу могъщите монголи на няколко стратегически места. След като вражеските сили попадат в капан, нашите храбри бойци бързо ги обграждат от всяка страна. Резултатът е катастрофален за монголите, които понесоха тежки загуби. Тази битка става известна в историята като Овчата битка.

По това време Монголската империя не познава поражението, а Чингис Хан е все още в разцвета на силите си. Въпреки това, Волжките българи не се изплашили от обстоятелствата. Въпреки че Волжка България по-късно претърпява падение, Цар Ивайло излиза напред, за да се противопостави на монголите, представлявайки Дунавска България.

Сблъсъкът между армията на Чингис и волжките български войни настъпва след победата на монголите при Калка над Киевска Рус. Под ръководството на Кан Габдула Челбир, българите решават да приложат хитра стратегия, имитирайки отстъпление и подмамвайки врага в собствени капани. Монголите са изправени пред труден избор: да бъдат разсечени от българските мечове или да срещнат гибелта си в дълбоките води на Волга.

Важно е да се отбележи, че вражеската армия е водена от Бахадир Субадай, един от най-успешните пълководци на Монголската империя, който никога не е загубил битка преди. С орда от около 50 хиляди войници, той се отправя на юг към Волжка България, уверено преследвайки малобройната българска армия, което се оказва голяма грешка.

Според различни източници след сблъсъка, оцеляват между 4 хиляди и нито един монгол. Въпреки това, в някои версии на историята, оцелелите не са били поставени в робство, а вместо това българите решават да ги разменят за овни. Това е първото и последното поражение за Чингис Хан, който до края на живота си не осмелава да атакува българите отново. В следващите години, през 1229, 1232 и 1236, той прави три опита да преодолее българската отбрана, но безуспешно.

Историците достигат до извода, че именно българската защита е била ключова за запазването на руските земи и предотвратяването на разрушението на древна Русия. Без българския опълчение, Русия може би е щяла да се озове под властта на Златната орда на монголите.