История на дъвката: Пътят от древността до съвременността

Произходът на дъвката датира от дълбока древност, още преди началото на нашата ера. Използването ѝ се свързва с примитивните общества, които са дъвчели естествени материали, събирани от дърветата, за да удовлетворят нуждите си. Това датира назад до около 100 000 години. Най-старата известна дъвка, съставена от смола на иглолистни дървета, е открита във Финландия и е на приблизително 5000 години.

Древните цивилизации показват, че дъвката е била част от културите на различни народи. Например, гърците са дъвчели мастична смола, за да поддържат зъбите си чисти и дъха свеж, докато някои племена в Сибир предпочитали да дъвчат смола от лиственица. Тази смола, при дъвчене, променя консистенцията си от твърди частици в разтеглива маса. В контекста на историческата употреба на дъвченето, индианските племена в Америка, особено маите, правят важен принос.

Маите открили, че сокът на растението саподила, произвеждащ природен латекс, е отличен за дъвчене. Саподилата, която расте в Централна Америка, произвежда млечен сок, богат на растителен каучук. Този сок, който служи за защита на растението от вредители, е почти безвкусен и безопасен за консумация. Индианците използвали дъвката, за да утолят глада и жаждата по време на лов. При варене на сока, те получавали лепкава бяла маса, известна като чикъл, която представлява основата на съвременната дъвка.

Обичай за дъвчене на чикъл между племената се запазил дълго, дори след пристигането на европейските колонизатори. Интересно е, че в обществото на ацтеките дори съществували закони относно дъвченето на чикъл: само неомъжените жени и деца можели да го правят публично. Мъжете, хванати да дъвчат, били смятани за слаби и се изправяли пред обществено презрение.

С времето европейците започнали да приемат навика да дъвчат чикъл, като започнали да експериментират с него. Въпреки че дъвката не успяла да се утвърди веднага в Европа, конкурирана от дъвченето на тютюн, ситуацията се променила с добавянето на аромати. В края на 19-ти век в САЩ се появили фабрики, които произвеждали дъвки с разнообразни вкусове, а дъвките започнали да се предлагат в опаковки.

През 1869 година е получен първият патент за дъвка, а две години по-късно се появила първата машина за нейното производство. Най-популярният вкус, ментовият, дебютира през 1880 година, последван от известната "Тути-фрути". За съвременната дъвка обаче се счита 1893 година, когато компанията Wrigley стартира производството си. Основателят Уилям Ригли първоначално планирал да произвежда сапун, но бързо осъзнал потенциала на дъвката и пренасочил бизнеса си.

Wrigley представил две нови дъвки: ментовата "Spearmint" и плодовата "Juicy Fruit". Успехът на новите вкусове позволил на компанията да доминира на пазара. Ригли също така иновационно опаковал всяка дъвка поотделно, за да избегне залепването. Компанията Wrigley стана известна и извън САЩ, като отвори завод в Канада и разпространи дъвките си чрез различни рекламни кампании.

В началото на 20-ти век на европейския пазар се появиха първите заводи за производство на дъвки. Въпреки че Wrigley бе основен играч, конкуренцията нарасна, с други компании, които също се опитваха да усъвършенстват рецептите си. Формулата на счетоводителя Уолтър Димър от 1858 година задава основата на съвременната дъвка: 20% каучук, 60% захар, 19% царевичен сироп и 1% ароматизатори, което осигурява дълготрайност на вкуса и еластичност.

На последно място, Сингапур остава единствената страна, в която свободната продажба на дъвката е забранена; там тя може да се закупи само по лекарска рецепта.